Наближава четвъртата годишнина от началото на руската военна агресия срещу Грузия. По онова време блог Де Зората още не беше учреден в тази форма, затова едва постепенно някои материали, публикувани тогава в едноименния форум се въвеждат сега тук.
През 2007 година – в месеците след убийствата на Анна Политковская и Александър Литвиненко - една руска журналистка и писателка ми бе направила впечатление със статиите и с книгата си, превърнала се бързо в политически бестселър.
Елена Трегубова - млада и атрактивна, очевидно даровита и смела, се открои тогава на фона на все по-загубващата индивидуални очертания руска публицистика.
Току що научаваме, че руският самодържец (производно от: сам си държи яйцата - засега!) цар Ботокс I (на снимката вдясно) заявил чрез говорителя си Песков, че все още не бил отделил време за да се запознае с новия закон за митингите
Попадна ми вчера, постнат във Фейсбук сегмент от т.н. орелеф под паметника на Съветската армия в Бургас. Участникът с право сочи центъра на композицията и се пита какви ли мотиви са накарали създателите на паметника да увековечат размяната на сладострастни ласки между две мъжки особи ...
Какво да мисли човек за нашата България, когато забележи как дори патриотично настроени хора - наши френдове във Фейсбук - споделят с уважение и едва ли не страхопочитание къмто покойника мисли по повод 70-годишнината от екзекуцията на съветския агент Заимов...?!
[caption id="attachment_4479" align="alignleft" width="275"] Прокурорът Бах, на заден план обвиняемият Айхман[/caption]
Айхман – банален или изключителен
Преди 50 години, малко пред полунощ на 31 май, в затвора Рамла край Тел Авив е екзекутиран Адолф Айхман – организаторът и изпълнителят на геноцида над евреите от Европа по време на Втората световна война. Die Welt Online публикува вчера интервю с прокурора
Съобщи се, че нощес на 89 години е починал големият сляп музикант от Северна Каролина Док Уотсън.
Без да е шумен автор на големи хитове, скромен, талантлив и човечен, Док Уотсън стана още приживе легенда в американската музика. Виртуозен майстор на банджото, китарист и вокалист Док Уотсън както малцина остави свой отпечатък в развитието на блуграс музиката, на фолка, блуса, на кънтри и госпъл музиката.
От обикновено добре информирани източници получихме току що сведения, че всъщност истинският повод за завчерашните салтанати в двореца Уиндзор било гигантското платно, окачено диванчапраз над групата, подредила се
Събирам тук за по голяма прегледност няколко видеоклипа отпреди 3 години, когато, след изчитането на сборника с непознати есета на Димитър Талев, издаден и подарен ми от Марин Георгиев, реших да прочета няколко от тях пред камера.
По онова време и качеството на камерите, и компримирането, и продължителността на клиповете на YouTube бяха далеч от днешните, но едва ли това е най-важното.
Мисля, че както тогава, така и днес съдържанието им е важно.
Абсурдно и трагично е, когато мнозинството от избирателите сметне, че леви и популисти могат да го измъкнат от кризата. Това се случи в Гърция и във Франция миналата седмица, случва се днес в най-голямата провинция на Германия: Северен Рейн-Вестфалия.
Убедително печели не кой да е а соцдемократката Ханелоре Крафт, която в очите на гласувалите за нея била "върнала СДПГ към нейните корени" и която се била противопоставила на "антиработническата и
От споменатия току що и описан тук сборник, издаден през 1992 г. от покойната вече Невена Крапчева "Изминат път", следват четири текста на Данаил Крапчев.
Подбрах ги по внезапно внушение, защото ми направиха впечатление с необикновената си, сякаш провидческа сила. Всъщност, както в случая с публикуваните тук фейлетони на Алеко Константинов, тъкмо тази тяхна актуална валидност навява немного утешителни мисли у внимателния читател...
Искам да припомня едно вече легендарно издание, което след комунистическата физическа разправа с неговия автор практически е изпаднало от културното съзнание и на интелигентните, и информирани българи.
Имам предвид тритомника "Изминат път" на Данаил Крапчев (роден 1880 в Прилеп - убит от комунистите 1944), неповторимия и незабравим за всеки, който е чел нещо от него, писател, журналист и общественик.
Често в „дебата“ за съдбата на паметниците на армията на СССР, стърчащи все още из България, се чуват гласове, които обосновават тяхното съществуване с наличието на съветски военни паметници и в днешна обединена и демократична Германия.
Отново е 9 май и отново от доскоро „страната на победилия пролетариат“, а днес страната на победилите „воры в законе“ и на кагебистките им началници ще се понесе грохот на солдатски ботуши и скърцане на танкови вериги.
Русия пак ще се отдаде на носталгични спомени от миналото и на агресивен делириум за настоящето и бъдещето. Нейното ново/старо ръководство пак ще се направи, че дълбоко почита ветераните и пак ще се възползва от мита за