Двойна трагедия

© Милен Радев
„Във всички познати ни от миналото общества злото е възприемано като самостоятелна сила. Древни митове разказват как то възниква в света, легендите на народите описват многообразните форми, под които то се проявява, религиите ни предупреждават за неговата съблазнителна сила. Фундаменталните цивилизационни традиции приемат за даденост съзнанието, че способността да вършиш зло е в основата на свободата на човека, която го отличава от животното и че в края на краищата злото си остава една загадка, „неразбираема фактичност“ по Киркегор. Навярно никога досега не е съществувала цяла култура - както нашата днес – която да възприема злото

Материал за размишление

"Злото е постоянен спътник на човешката история. То не се поддава на лечение, на превъзпитание или на финансово изкореняване. То е трагичното условие на човешката свобода и може да се премахне само ако бъде премахнат човекът.

Страшна е мощта на злото. Не само защото може да предизвика парализиращ страх, но и защото злото има прелъстителна сила. То прекъсва монотонността на всекидневието, прави живота интензивен и обещава освобождаване от ограничения и задръжки.

Квадратурата на квадригата

© Милен Радев

Символът на Берлин - Бранденбургската арка - заедно с коронясващата я четворна колесница, квадригата - има дълголетна и бурна история. Едно от силно травмиралите столичани събития в по-далечното минало е плячкосването на квадригата от корсиканеца Наполеоне Буонапарте.

Светът на Албер Кан

Милен Радев

Последните два месеца в НХГ бяха показани около 90 т.н. автохрома - големи цветни отпечатъци от стъклените плаки (9 х 12), заснети през 1911 - 1913 г. от екипи, оборудвани от французкия банкер, меценат и хуманист Албер Кан.

Той изпраща своите фотографи и оператори буквално по целия свят, снабдени с тази най-авангардна за времето си първа фототехнология за запечатване на цветни изображения. Немалка част от снимките са и от Балканите, в

Зомбита, върколаци, порнографи...

Спонтанно решение ме накара да се покатеря върху монументалното чудовище в Княжеската градина.

Поразходих се между краката и телесата на фигурите, балансирайки ги огледах от всички страни.

За пръв път усетих каква сбирщина от зомбита, върколаци и порнграфски чучела продължават да излагат и да защитават комунистите в центъра на една европейска столица.

Част от запечатаните впечатления предлагам в този албум. Да се гледат една по една - члед кликване на клавиша Read More

Благодаря на приятеля Венц Веселинов за музикалната идея. Благодаря на Daniel Lanois за големия му саундтрек към Sling Blade. Както и за много друго!

София, паметник на окупаторската армия, 13 юли 2011

[caption id="" align="alignleft" width="150" caption="Върколак"][/caption]

[caption id="" align="alignleft" width="150" caption="Зомби, състояние I"][/caption]

[caption id="" align="alignleft" width="150" caption="-"][/caption]

Зомбита, върколаци, порнографи...

---

Паметник на съветското робство...

 

Спонтанно решение ме накара да се покатеря върху монументалното чудовище в Княжеската градина, издигнато в чест на съветското робство.

Поразходих се между краката и телесата на фигурите, балансирайки ги огледах от всички страни.

Свидетел от бездната - 2 ч.

Жак Роси и чудото на спасената памет

---

© Милен Радев

(началото на този текст - тук)

До пенсионирането си през 1977 г. Жак Роси преподава френски език и литература във Варшавския университет. Едва тук той започва работа над събираните с години дума по дума от хиляди сълагерници разкази за задгробния сякаш живот на системата ГУЛАГ. Запазени само в паметта му, тъй като се страхува да записва и ред от опасните свидетелски показания, сега те се шифроват на миниатюрни картончета, стават основата за гигантския труд на Роси – двутомния Справочник по ГУЛАГ.

Свидетел от бездната - 1 ч.

Жак Роси и чудото на спасената памет

---

© Милен Радев

Навършиха се 7 години от смъртта на Жак Роси. На 30 юни 2004 г. в Париж, в приют за престарели, обгрижен от полски монахини, почива на 92 години един забележителен човек - бивш коминтерновски конспиратор, десетилетен обитател на архипелага ГУЛАГ, мъченик на комунистическата идея и красноречив изобличител на нейната десетилетна практика.

Признавам, че до не много отдавна на мен – нефранкофона – името Жак Роси ми бе само бегло познато.