неделя, август 14, 2011

Движения срещу забравата

Милен Радев

Тази година централните събития около отбелязването на 50-годишнината от строителството на Берлинския зид на 13 август 1961 г. се случиха край Мемориалния комплекс по протежение на улицата „Бернауер щрасе“. С няколко думи ще разкажа за значението на тази берлинска улица, за да достигна до една артистична проява на нея в събота.

[caption id="attachment_1833" align="aligncenter" width="480" caption="Сградите от източната страна на Бернауер щрасе. Да не се пропуснат прозорците!"][/caption]

Маркировката, разделяща Съветския и Френския сектор, минава в този участък на града по линията на сградите от източната страна на улицата. Така след затварянето на границата в нощта на 12 срещу 13 август фасадите на многоетажните кооперации от XIX век (заедно с техните обитатели) остават в царството на милиционеросоциализма, а тротоарите пред тях се превръщат в територия на Свободния свят. В сградите се влиза вече от задната страна, а входовете, водещи на Запад се затварят завинаги.

[caption id="attachment_1835" align="alignleft" width="188" caption="Бягащата старица. Отгоре - агенти на Щази, отдолу - западноберлинчани"][/caption]

 

Още в първите дни след издигането на телените заграждения и иззиждането на бетонни и тухлени прегради Бернауер щрасе става сцена на драматични събития, на успешни и на завършили трагично опити за бягство. През годините под улицата и под нейните пресечки се прокопават многобройни тунели (от Запад на Изток) през които намират проход към свободата десетки разделени от комунистическото безумие семейства.

На Бернауер щрасе е пролята кръвта на не един беглец, застрелян от граничарите и военизираните части на Щази, бдящи на всеки метър от стената, по точно стените, защото те са поне две, три, а понякога и повече: първата, вътрешната, пресичаща територията на града на десетки метри от същинската гранична линия, телени решетки по протежение на „полосата“ и накрая онази стена, която външният свят познава като лице на източногерманския социализъм.

[caption id="attachment_1839" align="aligncenter" width="504" caption="Първият загинал на Бернауер щрасе при опит да се спусне по въже от 3 етаж"][/caption]

 

[caption id="attachment_1841" align="aligncenter" width="560" caption="На Запад с по една бохча!"][/caption]

Постепенно режимът на ГДР установява, че стопроцентова охрана на компактно застроената улица не може да се гарантира. Ето защо кооперациите започват да се взривяват една след друга, а обитателите им са изселени на други места. Един мразовит ден на 1985 г. рухна и елегантната камбанария на запустялата Църква на помирението – Божият дом, лишен от енория бе взривен до основи за да се открие по широко полезрение за граничните наряди…

[caption id="" align="aligncenter" width="539" caption="Взривяване на една от жил. сгради"][/caption]


На същата тази Бернауер щрасе днес се намира Мемориалният комплекс на Берлинския зид, старите охранителни съоръжения са отстранени с изключение на къс сегмент от стената, а широката гранична ивица е превърната в ливада и място за отдих.


След официалните церемонии с участието на бундеспрезидента и на канцлерката Меркел в събота, точно там, където до преди 22 години бръмчаха джиповете на гедеренските наряди, където кучета настървено лаеха из коридорите от телени мрежи, където нощта бе превръщана в ден от ослепителни прожектори, а сънят на околните жители нерядко се нарушаваше от автоматни откоси, се състоя премиера на танцовия пърформанс „Between the bricks“ (Между тухлите).

Любителска трупа, включваща и хора с физически и психически увреждания, ръководена от хореографката Jo Parkes, под звуците на виолончелото на Василий Герасимец интегрира майсторски в своята концепция новопостроената символична „стена“ от ръждиви триметрови пръти, маркиращи линията на някогашния зид.

В комбинация с първия слънчев ден след дълги и мрачни дъждовни седмици, с жизнерадостното небе и с ведрата и мирна обстановка наоколо, вдъхновените движения на артистите на това някога зловещо място въодушевиха навярно не само автора на тези редове, но и многобройната публика. Току виж, на някого му минало през ум, че макар и рядко и късно справедливостта и доброто, се случва да възтържествуват и на грешната земя…


Танцов пърформънс на групата Jo Parkes Mobile Dance „Between the bricks“

4 коментара:

Милен Р. каза...

Не знам дали други път съм обръщал внимание, че снимките се отварят в оригиналния си размер след кликване върху всяка от тях.

Любима Йорданова каза...

Благодаря ти за тази публикация, Милен. Важно е повече хора да знаят за позорните прояви на комунистическата идеология и диктаторския режим, изграден върху нея. Отчасти съм се докосвала до нея, изследвайки езикът на Промяната в България, съпоставително с германската по време на мои специализации в Института за немски език в Манхайм, където е основното звено, което създаде речниците на Промяната - Дийтър Херберг, Манфред Хелман, Дорис Щефенс, Елке Теленбах, Михаел Кине и анализите на периода на Wiedervereinigung. Пускам публикациите ти за отбелязване на 50-годишнината от изграждането на Берлинския зид, тази е правилната дума, не "стена", започнало на 13.08.1961 г. Още веднъж ти благодаря, че разкриваш, макар и мрачни, исторически страници от общата ни европейска история.

Енея каза...

След 50 години все още смразяващи усещания... Според мен един от най-зловещите абсурди в нашето съвремие. Зазидани прозорци, пълзящи или спускащи се хора, обречени на смърт от "свои", живот (ако може да се нарече така) на сантиметри от свободата... трудно е да го проумее човешкият мозък. И все пак го допуснахме да се случи чрез една смазваща машина, наречена комунизъм... Времето не може да се върне назад, но поне не трябва да допуснем реставрация на мимикриралото огромно нечовешко зло!
Бог да прости и вечна памет на жертвите на омразния зид!

Милене, благодаря! Това е една от най-силните ти статии, но май казвам това за всяка нова.

П. Владимирова каза...

Безкрайно благодаря на Милен за този текст. Научих още от него.
А вдъхновената "любителска трупа, включваща и хора с физически и психически увреждания" дълбоко ме впечатли. По-точно - докосна.