Движения срещу забравата

Милен Радев

Тази година централните събития около отбелязването на 50-годишнината от строителството на Берлинския зид на 13 август 1961 г. се случиха край Мемориалния комплекс по протежение на улицата „Бернауер щрасе“. С няколко думи ще разкажа за значението на тази берлинска улица, за да достигна до една артистична проява на нея в събота.

[caption id="attachment_1833" align="aligncenter" width="480" caption="Сградите от източната страна на Бернауер щрасе. Да не се пропуснат прозорците!"][/caption]

Маркировката, разделяща Съветския и Френския сектор, минава в този участък на града по линията на сградите от източната страна на улицата. Така след затварянето на границата в нощта на 12 срещу 13 август фасадите на многоетажните кооперации от XIX век (заедно с техните обитатели) остават в царството на милиционеросоциализма, а тротоарите пред тях се превръщат в територия на Свободния свят. В сградите се влиза вече от задната страна, а входовете, водещи на Запад се затварят завинаги.

[caption id="attachment_1835" align="alignleft" width="188" caption="Бягащата старица. Отгоре - агенти на Щази, отдолу - западноберлинчани"][/caption]

 

Още в първите дни след издигането на телените заграждения и иззиждането на бетонни и тухлени прегради Бернауер щрасе става сцена на драматични събития, на успешни и на завършили трагично опити за бягство. През годините под улицата и под нейните пресечки се прокопават многобройни тунели (от Запад на Изток) през които намират проход към свободата десетки разделени от комунистическото безумие семейства.

На Бернауер щрасе е пролята кръвта на не един беглец, застрелян от граничарите и военизираните части на Щази, бдящи на всеки метър от стената, по точно стените, защото те са поне две, три, а понякога и повече: първата, вътрешната, пресичаща територията на града на десетки метри от същинската гранична линия, телени решетки по протежение на „полосата“ и накрая онази стена, която външният свят познава като лице на източногерманския социализъм.

[caption id="attachment_1839" align="aligncenter" width="504" caption="Първият загинал на Бернауер щрасе при опит да се спусне по въже от 3 етаж"][/caption]

 

[caption id="attachment_1841" align="aligncenter" width="560" caption="На Запад с по една бохча!"][/caption]

Постепенно режимът на ГДР установява, че стопроцентова охрана на компактно застроената улица не може да се гарантира. Ето защо кооперациите започват да се взривяват една след друга, а обитателите им са изселени на други места. Един мразовит ден на 1985 г. рухна и елегантната камбанария на запустялата Църква на помирението – Божият дом, лишен от енория бе взривен до основи за да се открие по широко полезрение за граничните наряди…

[caption id="" align="aligncenter" width="539" caption="Взривяване на една от жил. сгради"][/caption]

На същата тази Бернауер щрасе днес се намира Мемориалният комплекс на Берлинския зид, старите охранителни съоръжения са отстранени с изключение на къс сегмент от стената, а широката гранична ивица е превърната в ливада и място за отдих.

След официалните церемонии с участието на бундеспрезидента и на канцлерката Меркел в събота, точно там, където до преди 22 години бръмчаха джиповете на гедеренските наряди, където кучета настървено лаеха из коридорите от телени мрежи, където нощта бе превръщана в ден от ослепителни прожектори, а сънят на околните жители нерядко се нарушаваше от автоматни откоси, се състоя премиера на танцовия пърформанс „Between the bricks“ (Между тухлите).

Любителска трупа, включваща и хора с физически и психически увреждания, ръководена от хореографката Jo Parkes, под звуците на виолончелото на Василий Герасимец интегрира майсторски в своята концепция новопостроената символична „стена“ от ръждиви триметрови пръти, маркиращи линията на някогашния зид.

В комбинация с първия слънчев ден след дълги и мрачни дъждовни седмици, с жизнерадостното небе и с ведрата и мирна обстановка наоколо, вдъхновените движения на артистите на това някога зловещо място въодушевиха навярно не само автора на тези редове, но и многобройната публика. Току виж, на някого му минало през ум, че макар и рядко и късно справедливостта и доброто, се случва да възтържествуват и на грешната земя…

Танцов пърформънс на групата Jo Parkes Mobile Dance „Between the bricks“