Милен РадевПомни ли някой лятото на 2001? Дискотеката Dolphinarium на плажа в Тел Авив. Саид Нотари, палестинец, симпатизант на Хамас, се самовзривява сред тълпата от тийнейджъри и отнася 21 млади израелци в смъртта. Стотина са жестоко и за цял живот обезобразени.
В родното му село Саид е герой. Дърветата са украсени с негови портрети с динамитени шашки в ръка. Семейството му дава богато угощение за възхвала на джихадисткия подвиг на сина им, който в момента е в рая, защото е умрял заради аллах и се съвъкуплява с толкова девици, колкото желае. Пред къщата му се вият гирлянди от цветя във формата на бомба и на физиономията на Саид.
Бащата на Саид казва „Гордея се със сина си и няма да забравя подвига му до последния си ден. Такава смърт е по-добра от всяка друга, слава на аллах!“ А също „Моля се братята на Саид, приятелите му и други палестинци също така да пожертват живота си. Няма по-добър начин да покажеш любовта си към аллах…“
* * *
Лятото на 2011 е пред очите ни. В Осло и на островчето Утоя Анреш Беринг Бреивик, норвежец с психопатологични отклонения, болезнено ненавиждащ мюсюлманите, левичарите и мултикултуралистите изтребва безмилостно 77 свои сънародници.
Общността, от която произхожда убиецът, е ужасена и отвратена от злодейското му деяние. Религиозни водачи и обикновени вярващи го осъждат като престъпно и богохулно.
Баща му Йенс Бреивик, дава своето "единствено и последно интервю“ пред медиите. Той е „безкрайно тъжен“, отказва се от сина си, нарича го терорист и признава „В най-тежките си моменти мисля, че щеше да е по-добре ако той се беше самоубил вместо да отнеме живота на толкова хора“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар