Секс с по-малките славянски братя

Милен Радев

От няколко дни в българското мрежово пространство се въртят и обсъждат двете части на скандална по всички показатели статия от в-к «Комсомолска правда».

Заглавието на пасквила е «Защо гордият български народ, когото Русия освободи от

Хронист на злото и на надеждата

100 години от рождението на Варлам Шаламов



© Милен Радев

На днешния ден преди 100 години в сърцето на руската провинция, във Вологда, в свещеническо семейство се ражда Варлам Тихонович Шаламов.

Едва ли някой друг от милионите човешки същества, на които страшният ХХ век отсъди да преминат през всички кръгове на земния ад има по-голямо право да носи титлата Данте на нашето столетие от автора на «Колимските разкази».

Запокитен от ранна младост в лагерния свят на новия

Срамота!

Милен Радев, в-к Анти

18-те години на българския стъкмен преход сломиха много от вкоренените в човека представи за добро и зло, за порядъчност и мерзост.

Струва ни се понякога, че подмяната на ценностите е станала необратима. Съпротивата на здравия разум и на естествения морал изглежда често безпредметна. Свестните пак се смятат за луди, както е било в онази далечна епоха, която днес наричаме «робска».

Подредбата на нашия свят обаче е такава, че тъкмо когато тъмнината изглежда най-безпросветна, се

Престъпление и наказание

или

Българският принос в мартирологията

Милен Радев, в-к Анти

В центъра на Берлин, в мрачния вътрешен двор на днешното Министерство на отбраната и някогашен главен щаб на сухопътните войски на Вермахта, се намира строг и

Много шум за (почти) нищо

Завърши 57-то Берлинале

©Милен Радев, специално за в-к "Седем", Берлин

Ето че и Берлинале 2007 вече влезе в киноисторията. Големият въпрос е, дали някой освен организаторите смята, че там на

Берлинале 2007 завърши

И остана вярно на традицията

© Милен Радев

Преглеждайки репортажите си от Берлиналетата през изминалите години рецензентът установява, че няма почти нищо принципно ново, което да се използва като увод към съобщението за обявените снощи лауреати.

Отново очакванията на журналисти и публика в течение на последните 10 дни се концентрираха около едни имена и заглавия и отново журито се погрижи за почти пълен сюрприз на гала церемонията при закриването.

Берлинале 2007 – политика, история и студена война

© Милен Радев

Неусетно Берлинският кинофестивал преполови тазгодишния си маршрут. Обещаните от фестивалния директор Дитер Кослик световни звезди кацат поотделно и на групи на парадния червен килим проснат напреко през площад “Марлене Дитрих”, раздават автографи и отговарят на повече или по-малко умни въпроси на

Берлинале 2007 – днес започва надпреварата за Златната мечка

© Милен Радев

В Берлин днес се открива 57-ият международен филмов фестивал. Заедно с Кан и Венеция той е един от трите големи форуми на седмото изкуство. За призовете Златни и Сребърни мечки тази година ще се конкурират 22 филма. Нашият кореспондент Милен Радев съобщава от Берлин подробности за конкурсната програма.

Какво да се прави? Кой е виновен?

Въпроси след четенето на едно писмо

© Милен Радев

Една кратка новина от последните дни изкара отново на първите страници на медиите името на Александър Литвиненко – отровения в края на ноември с радиоактивен полоний в Лондон руски емигрант. Дейли Мейл пръв излезе със съобщението, че вдовицата Марина се обърнала с молба към президента Путин да помогне в откриването на убийците. Цитиран бе и откъс от нейното писмо: «Никога не съм казвала, че знам, че вие носите отговорност...»

Новината стана повод за многобройни

Лъчисти бели нощи край брега на Нева

Тримата Владимировци и петербургските потайности

© Милен Радев

Съществува общо впечатление, че руските медиите се намират под пълен контрол от страна на държавните власти на всяко ниво. Вгледаме ли се обаче по-внимателно в някои печатни и особено в електронните медии в интернет, бързо ще установим, че дебатът в тях е много разнообразен, задълбочен и смел и отговаря на най-добрите традиции на интелектуалния и граждански елит на

Московски ветеран на КГБ признава вината на службата за убийството на Георги Марков

©  Милен Радев

Световните медии продължават да публикуват усилено противоречиви материали за неотдавнашното убийство в Лондон на руския емигрант Александър Литвиненко.

След като преди няколко дни в дискусията се завъртя

Обвиняващо Путин интервю на Валтер Литвиненко вбеси Кремъл

© Милен Радев

Британският всекидневник “Индепендънт” публикува в съботния си брой обширен материал, посветен на първата подробна изповед пред пресата на Валтер Литвиненко, бащата на отровения неотдавна руски емигрант в Лондон.

Настойчиво и с тона на прежалил себе си човек

“Последните му думи към мен бяха: Марина, толкова те обичам!”

© Милен Радев

Вчерашният брой на “Сънди Таймс” публикува резюме от разговор на представители на редакцията с вдовицата на убития в Лондон руски емигрант и бивш агент на ФСБ Александър Литвиненко.

Както пише вестникът, интервюто е било много тежко за Марина, която е говорила през сълзи. Тя е споделила, че последните думи на умиращия преди да изпадне в кома са били “Марина, толкова те обичам!”.

44-годишната вдовица решила да направи изявленията пред “Сънди Таймс”, възмутена от тиражираните “напълно неверни измислици” из пресата за съмнителния характер на съпруга й, за това, че той бил шпионин и измамник. В интервюто си тя подчертава, че съпругът й е бил честен човек, който винаги се е противопоставял на криминалния свят.

В необичаен за “Сънди Таймс” стил се цитират силно емоционални пасажи от разговора с Марина Литвиненко, която разказва за покойния като “любящ и грижлив баща и забележителен мъж, който ще липсва на всички ни”. Марина описва триседмичната мъчителна борба на Александър със смъртта, стремителното му състаряване от ден на ден, опитите си да крие пред него своето отчаяние.

Вестникът разказва как чувството за свобода във Великобритания постепенно накарало семейство Литвиненко да забрави предпазливостта и страховете. “Шестте години в Англия ни направиха други хора”, казва Марина. Тя, Александър и 12 - годишният им син Анатоли се заселват в Северен Лондон и постепенно навлизат в бита на чуждата страна. Александър често обръщал внимание на това, че за разлика от Русия, където всеки върши каквото си иска, във Великобритания нещата се определят от реда и от законите, валидни за всички.

“Разбира се, че Саша имаше врагове, но никога не съм предполагала, че може да е на прицела на убийци”, разказва Марина Литвиненко. Същевременно тя съзнава, че неговите бивши колеги от ФСБ никога не са могли да му простят това, което той е сторил за разкриване на престъпленията на службата.

Вдовицата е доста предпазлива в някои части от разговорра и избягва отговор на прекия въпрос дали властите в Русия или самият президент Путин стоят зад убийството. На молба да коментира обещанието на Тони Блеър, че отношенията между Великобритания и Русия няма да влияят на разследването на убийството, Марина казва, че съпругът й винаги е бил впечатлен от това, колко много означава отделната личност в Англия и колко малко важи тя в Русия:

“В Русия няма никакво значение, колко хора са убити. Иска ми се да вярвам, че в Англия животът и на един едничък човек може да бъде много важен”.

Оказва се, че 1 ноември, денят, в който е отровен Александър, е наситен със символика – това е точно денят, в който преди 6 години семейство Литвиненко успява да се измъкне от Русия и през Турция да замине за Англия. Тук, в чуждата страна, далеч от руската потискаща действителност, пред очите на Марина съпругът й започва развитие – бившият офицер на ФСБ се превръща постепенно в писател, публицист, борец за граждански права в своята Родина.

“Когато се запознахме, виждах в него много скрит потенциал”, завършва разказът на Марина Литвиненко в “Сънди Таймс”.

“В Англия той стана истински човек, истинска личност. Почти всяка вечер разговаряше с часове с Владимир Буковски. Това бяха неговите университети.”

---

Въпросът на въпросите

© Милен Радев

Съществуват гениални престъпления. Гениални като мащаб или като перфектна маскировка на извършителите. През последните седмици ставаме свидетели на престъпление гениално като замисъл.

Всеки изминал ден след убийството на Александър Литвиненко носи все нови и нови подробности, които допълват знаковото послание, изпратено до всички

Да се здрависваш с главния заподозрян в политическо убийство

Интервю на Милен Радев

Дмитрий Хмелницки, архитект, историк на архитектурата и публицист е роден през 1953 г. От 1987 г. живее в Берлин. Автор е на книги и статии за историята на архитектурата, за историята, културата и политиката на СССР и постсъветска Русия. През 2006 г. издава сборник статии “Истината на Виктор Суворов. Да пренапишеш историята на Втората световна война” и книгата “Ледразбивачът от "Аквариума". Беседи с Виктор Суворов”.