Две нови есета от Васил Станилов

Милен Радев

Току що Васил Станилов ми изпрати две свои нови есета специално за публикация в Де зората.

Приех ги с благодарение, публикувам ги с радост.

Васил е за мен уникален литератор, вестникар, публицист, интелектуалец от възрожденски тип.

През всеки един ден от изминалите 24 години след формалното

Намерено в семейния албум

© Милен Радев

Днес се навършват 60 години от смъртта на моя дядо по майчина линия Стилиян Максимов. Светла му памет.

Рових се преди време в един от офицерските албуми на покойния за да извадя за публикация неговия текст «Все напред!», към който съвипускникът му от Военното училище Александър Морфов пише през 1901 г. музиката

"Истината"

Милен Радев

На днешния ден се кръстосват сенките на далечното минало с гримасите на настоящето: годишнината от руския опит за поробване на България под маската на "освобождение" през 1878 г. и днешния нов руски опит за разнебитване и връщане на Отечеството в царството на московската диващина.

Точно сега, когато толкова приятели пребивават в

Патриарх или "кръстник"?

Милен Радев

Чудя се и се мая, как хора интелигентни, свободомислещи, а също така хора, патриотично настроени припяват в един хор "Слава Богу, че пак си имаме патриарх, дай му Боже здраве и сила да изведе България...." и пр. кичозни славословия...

Възможно ли е човеци с всичкия си да не са

Джон Р. Кеш: "Стигнах до вярата"

Милен Радев

Докато почти машинално си приемах обичайната следобедно-неделна доза от баладите на Джон Р. Кеш нещо ме сепна точно докато вървеше I Came To Believe.

Поспрях се и се вслушах (за кой ли път) в текста. След което реших, че може би точно сега си струва да линквам I Came To Believe тук.

"Девицата" и звярът

Милен Радев

Склонни сме (и с големи основания!) да приписваме на Русия и на руската агентура де факто пълзящия преврат в София (както го нарече тук Пламен Асенов).

Не бива обаче да изпускаме из очи пасивната (на повърхността), а може би и активна (под нивото на видимостта) роля на т.н. "европейски фактори" за отстраняване на сегашното правителство или за обезсилването му.

Два са главно комплексите, които биха могли да послужат като силна мотивация за такова отношение от

Берлинале 2013: Сразени от прогреса

© Милен Радев

Носят се слухове, че Милен Радев гледал и се възхищавал само от филми за концлагери, за еврейски страдания и болшевишки злосторства.

Някои от тези слухове са доста преувеличени.

Доказателството е налице: вчера, на последния ден

Берлинале 2013: Златна мечка за спасяването на (спомена за) евреите

© Милен Радев

Два дни преди обявяването на носителите на големите призове на всяко Берлинале е церемонията по награждаването с т.н. почетна Златна мечка на фигура с цялостен жизнен принос в историята на киноизкуството.

Приносът на тазгодишния носител на почетната Златна мечка излиза далеч извън рамките на киното. Клод Ланцман (или Лонсман, както звучи името му по

Берлинале 2013: Зад и пред пердето…

© Милен Радев

Има филми на един фестивал, след които повечето останало, което си видял, ти се струва лековато, без значение, да не кажа, излишно.

Такива мисли ме пронизваха завчера докато гледах изнесения нелегално от Иран филм на големия режисьор, лауреат на всички

Берлинале 2013: Фестивалът на кашлицата и оловените небеса*

© Милен Радев

Ако има нещо, което със сигурност се засилва и умножава с всеки следващ ден на всяко Берлинале, това са пристъпите на кашлица, кихавиците и подшмъркванията сред общо 4000-те акредитирани международни журналисти.

Берлинале 2013: За задника на Тим Робинс и фракинга на Гъс Ван Сант

© Милен Радев

Не искаш ли да прекараш поредната прожекция от конкурсната програма на снега и поледицата пред Берлинале Паласт, изпреварен от около две хиляди акредитирани журналисти, е за препоръчване да заемеш поне половин час по-рано място в сумрачния салон.

Едно от най-тежките изпитания на Берлинале е ако ти се наложи да изтраеш това досадно време преди прес-скрийнинга в компанията на очевидни глупаци, заели

Великият майстор завладява Берлин

Откри се 63-ият Берлински филмов фестивал

© Милен Радев

Земята се върти все по-бързо и доказателството за това е, че поредното Берлинале се втурна в кинозалите изневиделица, с още по-голяма скорост и устрем от друг път.

404 филма, нагнетени в тясната рамка от 10 дни ще представят световното кино (отново с изключение на българското). 19 от тях ще се състезават за златните и сребърни мечки, ще привличат десетки хиляди зрители и

За подарената и завоюваната свобода

Милен Радев

Чета забележителния руски поет и публицист Лев Рубинщейн.

И го заварвам да разсъждава за крепостничеството и неговото отражение до днес върху руската народопсихология:

За евреите вчера, днес и утре

© Милен Радев

Част от онова, което се опитвам да правя с някои от писаниците в този блог е да запознавам читателите в България с начини на мислене, с обществени прояви и постъпки, с принципи и традиции в Германия.

Понякога раздразнение и гняв от поредната тукашна проява на късогледа политическа коректност ме подтикват да седна зад

ЕССР, червената шапчица и коварният Албион

Милен Радев

Че преселилият се във вечните комисарски ловни полета Съюз на съветските социалистически републики (С.С.С.Р.) бе постоянна жертва на британски интервенти и диверсанти е добре известно на всеки някогашен тимур-гайдаровец и бдителен павлик-морозовец.

От зловещия шпионин Локхарт и английско-чифутския атентатор Рейли та до подкопаващите Съюза с тунели от Мурманск за Бухара вредители и злонамерени отровители на милиони червенобузести пионерчета с помощта на прокиснат квас – мрачният и коварен Албион бе винаги враг номер едно на родината на