Спомен от другата България

Марина Нитова

Нощес и днес на стената ми във Фейсбук се състоя разговор, породен от наглите руски демарши заради "осквернения" Паметник на съветското робство в София.

С вълнение четох спомените на Марина Нитова, които тя написа като коментари там.

"Купи си руско говно!"

Милен Радев

Русия винаги е била поле , на което се води особено ожесточена битка (за жалост с почти неизменен печален резултат) между силите на земното зло и на Доброто.

Попадна ми следното изключително заглавие, което ме накара възторжено и гръмогласно да се смея колчем си го пусна днес...!

Младежта на утрешна Германия се весели

Милен Радев

Навръх големия мюсюлмански празник Шекер Байрами решаваме, както ни е обичай, да се поразходим из берлинския район Нойкьолн (Neukölln, Noykölun, Yeni Kölun), да послушаме музика, да похапнем солени и сладки вкуснотии.

Като първо се налага да преодолеем изумено-

Социалисти и нацисти, заедно във труд и бой…

Милен Радев

Този текст написах вчера на немски, за да мога  да го ползвам в приятелски, медийни и политически кръгове  като информация за случващото се тези седмици в България.

Тъй като в оригинал текстът е предназначен за германска публика, известни дразнещи българското читателско око банални уточнения или дори стилистични похвати са неминуеми и - надявам се - разбираеми.

Wenn der Sozi mit dem Nazi…

Milen Radev

Seit fast zwei Monaten erreichen uns aus dem sonst so nachrichtenarmen Bulgarien Meldungen, Bilder und Videos von ungewöhnlichen Massenprotesten.

Zigtausende versammeln sich Tag um Tag bei brütender balkanesischer Hitze im Zentrum der Hauptstadt Sofia. Darunter auffallend viele

Паметник на съвеЦкото робство

Милен Радев

Осени ме прозрение (други може да са го имали и по-рано, на мен ми е за пръв път).

Паметникът с въоръжения тулуп, с работника и селянката в центъра София може да има само едно название.

Само него смятам да използвам от тук

И друга една българка ни пише...

Господин Радев, здравейте,

Пиша Ви по повод на материала за Траян Радев.

Накара ме да си припомня изказване на един от покойните ми дядовци, което всъщност така и не забравих, запечатало се е в съзнанието ми: един ден, отдавна, вървейки по ул. "Асен Златаров", двамата с него видяхме възрастен човек, много окаян на вид, който ровеше в една от кофите; спряхме се и дядо ми каза:

Михаил Огнянов ни говори

В памет на току що починалия доайен на българската болка по и от Македония проф. Михаил Огнянов публикувам тук още един негов текст.

Избрах точно този текст не, разбира се, защото бе написан по повод моята статия "Буре с барут или

България загуби един от най-свидните си македонци

Милен Радев

Още една тъжна вест!
Току що Васил Станилов ми съобщава, че в София е починал проф. Михаил Огнянов...

Писал съм го неведнъж на различни места: за мен той беше буквално един от последните живи възрожденци, верен син на Битоля и Охрид, на българска Македония, млад по дух, неимоверен ерудит...

България пред своя фатален избор *

Чел съм много текстове на Едвин Сугарев. Съзнавайки, че по-новото и актуалното винаги се ползва с предимство в нашето съзнание, все пак съм за себе си категоричен: статията, която той публикува завчера в "Свободата" е една

Станишко-Орешко

Милен Радев

 

 

 

---

Когато и Швейк капитулира, работата е сериозна...

Милен Радев

Вторачени в случващото се от седмици в България не бива да пропускаме някои актуални събития и в Чехия.

Защото те според мен дават основания да подозираме още един полигон, на който Русия вече изпробва своята нова стратегия за разнебитване на Евросъюза по периферията.

"Проточилият се миг" на поета

Милен Радев

Току що, размишлявайки за Едвин и неговия подвиг, по привичка отворих съвсем напосоки една от аудио-главите на "Книга Втора" от спомените на Надежда Я. Манделщам.

Изтегнах се на канапето за кратък отдих между разни задачи, който при мен често е съпроводен

Поробеният разум

Милен Радев

Има едно нещо, което при цялата вдъхновяваща подкрепа, симпатия и тревога за Едвин, пристигащи тези дни от всички страни, действа потискащо.

Това е заявеното съпричастие само на отделни симпатизанти и гръмогласното мълчание на

Молба към Едвин Сугарев

Скъпи Едвине,

Срещали сме се само броени пъти, разменяли сме на живо по няколко изречения. Последният път беше, помня, на една от панихидите за Анна Политковская пред старата руска легация.

По-често сме общували с кратки мейли покрай сътрудничеството ми за твоя сайт Свободата.

През последните седмици заедно с други