След първата серия сензационно подслушани под един софийски прозорец откъслечни разговори по Скайпа, нашият източник (отново пожелал да запази анонимност и по възможност девственост) ни снабдява с втора пратка.
Нина Господинова трябва да е позната вече на читателите на блог Де зората, а също и на приятелите, френдовете и следовниците ни във Фейсбук. Още по-познати трябва да са тя и многобройната й дребна челяд на всекидневните участници на протестите в София.
Благодаря й за този току що завършен, дишащ още искрено вълнение и голяма грижа текст. Заглавието и курсивът са на "Де зората".
Макар и да не сме биволи и макар и да си нямаме вземане-даване с типажи от вида асанж-масанж-шарлатананж понякога и на нас ни се случва да попаднем на находки с полезна и ободряваща информация.
Следните откъси от грижливо съставени транскрипти на подслушани някъде из Софийските сокаци разговори ни бяха доставени току що от източник, желаещ да запази както анонимността така и девствеността си.
Нощес и днес на стената ми във Фейсбук се състоя разговор, породен от наглите руски демарши заради "осквернения" Паметник на съветското робство в София.
С вълнение четох спомените на Марина Нитова, които тя написа като коментари там.
Русия винаги е била поле , на което се води особено ожесточена битка (за жалост с почти неизменен печален резултат) между силите на земното зло и на Доброто.
Попадна ми следното изключително заглавие, което ме накара възторжено и гръмогласно да се смея колчем си го пусна днес...!
Навръх големия мюсюлмански празник Шекер Байрами решаваме, както ни е обичай, да се поразходим из берлинския район Нойкьолн (Neukölln, Noykölun, Yeni Kölun), да послушаме музика, да похапнем солени и сладки вкуснотии.
Този текст написах вчера на немски, за да мога да го ползвам в приятелски, медийни и политически кръгове като информация за случващото се тези седмици в България.
Тъй като в оригинал текстът е предназначен за германска публика, известни дразнещи българското читателско око банални уточнения или дори стилистични похвати са неминуеми и - надявам се - разбираеми.
Накара ме да си припомня изказване на един от покойните ми дядовци, което всъщност така и не забравих, запечатало се е в съзнанието ми: един ден, отдавна, вървейки по ул. "Асен Златаров", двамата с него видяхме възрастен човек, много окаян на вид, който ровеше в една от кофите; спряхме се и дядо ми каза:
Още една тъжна вест! Току що Васил Станилов ми съобщава, че в София е починал проф. Михаил Огнянов...
Писал съм го неведнъж на различни места: за мен той беше буквално един от последните живи възрожденци, верен син на Битоля и Охрид, на българска Македония, млад по дух, неимоверен ерудит...
Чел съм много текстове на Едвин Сугарев. Съзнавайки, че по-новото и актуалното винаги се ползва с предимство в нашето съзнание, все пак съм за себе си категоричен: статията, която той публикува завчера в "Свободата" е една
Вторачени в случващото се от седмици в България не бива да пропускаме някои актуални събития и в Чехия.
Защото те според мен дават основания да подозираме още един полигон, на който Русия вече изпробва своята нова стратегия за разнебитване на Евросъюза по периферията.