© Милен РадевУмилително и дружно, в реалния и виртуалния свят, наши сънародници си честитят днес някакъв национален празник.
Един през друг иначе уж прозорливи и информирани Фейсбук-„приятели“, благодарят кой на загиналите в битките с османлийската армия опълченци, кой на „братята руси“. Други отлагат по някой челобитен поклон направо на „Матушката“, на „Дядо Иван“, че даже и на въшлясалия солдатин от Червената армия, смазал с
кирзовия си
сапог българската независимост през 1944 г.
За опълченците спор не може да има. Както не може да има спор и за всички онези именити и безименни работници от Мизия, Тракия и Македония, които оставиха през годините