Държава ли?

Каква държава е тази, в която съвсем делнично, без кой знае какво вълнение, дори лениво гражданството обсъжда възможно замесване на нейния президент или премиер в скоропостижната и загадъчна смърт на едър мутрясал бизнесмен?

Бимбинистанска, Бармалейска или Тилилейска?

А може би Кагебейска...

Всички сме мъничко евреи...

Милен Радев

От месеци по-внимателните, празноскитающи се пешеходци из берлинските квартали между Трептов и Моабит забелязват една нелепа фигура, която в мъгливо утро, в снежна виелица, по лед и сняг (а сега вече и сред първите пролетни слънчеви трептения) върти велосипедните педали, без да регистрира света около себе си. Поне не повече отколкото го изисква правилникът за движение по улиците и пътищата.

Субектът е вглъбен в нещо, което струи в главата му през слушалки, чийто кабел усукан изчезва във вътрешния му джоб. Изглежда, че това, което слуша, го пренася в

Пролетни страсти в зоопарка

Милен Радев

В зоокъта на градчето Витенберг (добре известно на всеки евангелски християнин като рождено място на протестантизма - тук Мартин Лутер е приковал на портата на градската църква в 1517 г. своите тези, с което се поставя началото на Реформацията), разбира се без оглед на

Ердоган в Дойчланд: „Турчинът, турчинът над всичко!“

Една непроизнесена реч…

Неджла Келек *

На сутринта преди пристигането си в Германия турският премиер Ердоган посети конгрес в защита на децата в Истанбул. Там той препоръча на младото поколение да си избере като идеали за подражание султан Мехмед, завоевателя на Цариград и Мустафа Кемал Ататюрк, основателя на Турция. Ердоган се провикна: „Вие сега сте на възрастта, на която султан Мехмед завладя

Кой ще ме опази от побърканите турци?

Сейран Атеш, от днешния бр. 11 на в-к "Седем"

Родената в Истанбул авторка е от турско-кюрдски произход и живее от дете в Берлин. Атеш израства в семейство на мигранти с ниско социално-културно ниво. В традиционната за отечеството й мюсюлманска патриархална среда, тя е жертва на всекидневно битово насилие. От рано опознава унизителната слугинска роля на дъщерята и сестрата, без правото сама да направи и крачка извън къщи. Бяга рано от семейството си и записва право в Свободния

Критика на критиката на исляма

Следната статия бе написана, преведена на български и публикувана на няколко места преди повече от година - през януари 2010. Междувременно авторката Неджла Келек попадна под още по-истерична критика от страна на самообявили се пазители на мира и спокойствието, радетели на "демокрацията" и "равноправието" на етносите, мастити публицисти и политически

Много ранна пролет в Берлин

[nggallery id=11]

В северната част на Берлин се намира кварталът (по-рано село) Вайдманслуст.

В него има природозащитен район с много езера, мочурища, гори и - както може да се види, дори

Нов подем на бригадирското движение

© Милен Радев

Тези дни от сепаретата на Атанастилевия офис отново се понесе бодра бригадирска песен. Нещо в стила на

Комунистите Родината изграждат
комсомолците след тях вървят
Комунисти, комсомолци
заедно във труд и бой…

Песнопоецът се оказа познат Бригадир, вече побелял, макар и без да се е трудил кой знае колко, затова пък закален в тежки битки по класовите полета. Където и да го е запокитвала през годините

Българската дипломация в новините на ZDF

Влизането на българска тема в новинарските емисии на един от двата големи обществено-правни ТВ-канала в Германия не е от най-честите явления. Това се случи на 8 март тази година и то със солиден сюжет - почти 3 минути в централната следобедна емисия „heute in europa“ (Днес в Европа) на ZDF.

Естествено, не бях успял да видя материала на живо, но слуховете за нещо необичайно и дори драматично бързо ме достигнаха и накараха да се почудя в отчаяние как да открия текст или образ от предаването.

Червено-кафяво-зелената ос или как Волен стъпва на световната арена

Във връзка с актуалните изстъпления на видимо неволния Волен ми хрумна да препечатам тази статия от 2006 г. Май тя има какво да ни каже и днес...

Започвам с нещо, по което съм категоричен:

Ердоган в Германия: Не на „асимилацията“, да на турската идентичност

Милен Радев, за бр. 10 на в-к СЕДЕМ

Седмица след гостуването на турския премиер Ердоган в Германия вълнението, което той предизвика с триумфалната си поява в Дюселдорфската конгресна зала продължава да люшка политици и граждани.

За втори път след 2008 година Ердоган се

Празнувай, Троянски коньо!

© Милен Радев

Умилително и дружно, в реалния и виртуалния свят, наши сънародници си честитят днес някакъв национален празник.

Един през друг иначе уж прозорливи и информирани Фейсбук-„приятели“, благодарят кой на загиналите в битките с османлийската армия опълченци, кой на „братята руси“. Други отлагат по някой челобитен поклон направо на „Матушката“, на „Дядо Иван“, че даже и на въшлясалия солдатин от Червената армия, смазал с кирзовия си сапог българската независимост през 1944 г.

За опълченците спор не може да има. Както не може да има спор и за всички онези именити и безименни работници от Мизия, Тракия и Македония, които оставиха през годините

Молитва за отърваване от Русия

© Милен Радев

Господи, Ти си във всяко пясъчно зърно, в Теб е всичко, което съществува, Ти създаваш и рушиш светове и вселени.

Отче наш, Ти който си навсякъде, Ти, чиито синове и дъщери сме всички ние под земното небе, да бъде

И Берлинале 2011 влезе в архивите

Субективна равносметка

© Милен Радев

Няма Берлинале досега, което на десетия си ден да не е затваряло врати и спускало кепенци. Тази съдба не бе спестена и на 61-вото издание на фестивала. Но поне ще има с какво да се запомни неговият финал: с нечуваното и невиждано досега струпване на всички големи призове върху едно заглавие - филма „Надер и Симин“.

Журито под председателството на величествената

Добре дошли на Земята

Субективни репортажи III

© Милен Радев

Както обещах последния път, продължавам разказа си за някои от направилите ми впечатление филми от конкурсната програма на Берлинале 2011.

Дължа преди това обаче на интересуващите се кратко обяснение за обичайния график на фестивала и за свързаните с него закъснения