Монументални вълнения в Източна Европа

© Милен Радев

Благодаря на Иво Инджев, че ми напомни завчера този ми позабравен текст от 2007. Както някои може да са забелязали, напоследък по различни причини предпочитам да ровя из старите архиви, отколкото да допринасям за създаване на нови.

Срещата с тези събития и мисли отпреди 4 години пак ме кара да осъзная тяхната актуалност и продължаващото ни тъпчене на място. Това не може да не буди печал и ярост.

На кръгла маса с умерени фанатици

Гидеон Бесс



Германия е световен шампион по експорт. Това може и да не важи вече за бизнеса, но е вярно с пълна сила в областта на раздаването на добри съвети. Почти няма терористична организация по света, която да е пощадена от германски оферти за „конструктивни разговори“. В някои афганистански племенни региони страхът от поредната кръгла маса бил, казват,  по-голям от страха от американските безпилотни ракети. Днешната германска рецепта гласи, всеки конфликт да се разрешава на масата на преговорите, на безкрайни конференции всеки фанатик да бъде омотаван в дебати до премаляване.

При това за глезотии няма място: без възражения, пък ако ще и да са от най-аргументираните, всеки трябва да

За шкембетата и хората

Посещавам онзи ден любимата ми шкембеджийница в берлинския квартал Нойкьолн (Йени Колон).
Мерхаба, мерхаба, насълсън, ийим, бир ишкембе чорбасъ, буйрум, аби Милан...

Сядам, отлагам капата и си разхлабвам пояса...

Разговаряме се с любезните стопани Юсеин и Хасан. Е, хелбете, казвам, сега и в Египет белки изгрява свободата, ще падне черпня!

Те ме гледат умислено.

Я свобода, я нещо съвсем друго, отвръща мустакатият шегаджия Юсеин. Хич не знаете вие, продължава той, какво нещо са туй Мюсюлманските братя. Втори Иран израства пред очите ни...

Приседна ми даже легендарното Юсеиново шкембе, ей Богу!

Човекът – опозиция

80 г. от рождението на Стефан Маринов – българският отговор на безвремието

„...замислям се над карнавала, в който е въвлечен целият народ. Всеки прекрасно знае, че животът, който живее, е един долен маскарад, но на никой и през ум не му минава мисълта да се изправи и да каже: „Живков, я не се правете на шантав!“

Стефан Маринов, 1982 г.

---

© Милен Радев

Всред зеещата празнота в полето на неприкритото, изобличително дръзко художествено противопоставяне на комунистическия режим стои съвсем самотно една оригинална фигура.

Пред нас, късните съзерцатели, тя блещука и прелива, приемайки черти от образа ту на Гаргантюа, ту на Швейк, ту на Иван Чонкин, ту на вечния борец за правото на слабия Дон Кихот де ла Манча.

Дванайсет Путински...

Андрей Пионтковски

Преди дванайсет години на потресената от взривовете в Москва, Волгодонск и от "ученията" в Рязан страна й бе представен един невзрачен чиновник в ролята на неин Спасител.

Женската душа на Русия доверчиво прислони глава на рамото на мутрясалия дрезденски майор, който й обеща да „свети маслото даже в кенефа“ на всички нейни врагове.

Грижливите ръце на най-изтъкнатите мерзавци, отживели си на воля през 90-те, разните там волошини и абрамовичи, юмашеви и березовски, внимателно го въведоха в кремълските покои. И той така яростно се заклещи из тях, че май както изглежда никога няма да може да бъде измъкнат.

Бигорският монастир Св. Иван Предтеча - един албум

Милен Радев

Албумът е с размери 19 х 14 см и се състои от отделни листове, свързани с панделка. На корицата е изписано името на фотографа Г. Трайчевъ - София.

Доколкото знам той е бил фотограф на Археологическия музей и е съпровождал една от експедициите на проф. Филов в Македония по време на нейното освобождение през Европейската война.

Както казва заглавието снимките са от монастира Св. Иван (Йоан, Йован) Бигорски и от околностите му - Галичник и Битуша. В по-широк смисъл става дума за Дебърския край, един от най-западните региони на заселване на българи.

Подарен ми е от г-н Асен Чилингиров, познаващ произхода ми от тези крайща. Благодаря му и тук за ценния подарък.

---

[nggallery id=10]

---

От последния брой на в-к "Анти"

От последния брой на вестник АНТИ (Година XX, брой 50 (980), 27 декември 2010 г.)

Един финален и все пак обърнат напред разговор на издателя Васил Станилов с Милен Радев...

 

 

 

Рождество 2010 - 68 години от Сталинградската трагедия

© Милен Радев

В моето семейство, свързано силно с немската културна и историческа традиция, дните около Коледа наред с всичко красиво, тайнствено и радостно-надеждно са били винаги и дни на скръбен спомен за трагичните дни преди и около Коледа 1942 г.

Не бих могъл никога да слушам мелодията на романтичната Stille Nacht, heilige Nacht - Тиха нощ, свята нощ без спомена за разказите на майка ми,

В-к "Про & Анти" спира да излиза

От бр. 48, 210 на в-к "Про & Анти".

Издателят Васил Станилов съобщава, че вестникът спира да излиза от края на 2010 г.

Абонирайте се за новото месечно списание "Анти" за 2011 г.!

(кликни на иконата за четене на статията)

10 декември 2010 - Шествие в Берлин

Милен Радев

На 11 часа преди пладне на 10 декември - Международния ден за правата на човека - в Берлин се състоя шествие с искания за свобода на словото и събранията, за граждански права в Русия и за освобождаването на жертвите на Путинското "правосъдие" Михаил Ходорковски

Радио Свободна Европа и "Де зората"

Попаднах благодарение на Маня Маняна от Фейсбук на сигнала на Радио Свободна Европа от 80-те години. Едва ли младите ще могат да си представят днес какво означаваше за нас тогава тази треперливо носеща се по късите вълни мелодия!

Поразен осъзнах едва сега на какво дълбочинно психологическо ниво, съвършено несъзнателно, но както се вижда, неслучайно изскочи през 2006 година в съзнанието ми названието на форума и блога "Де зората" ...

[audio:R_S_Evropa.mp3]

---

Още подобни радиолинкове тук: predavatel.com

Леденият гост пак тук

Тъй като съм надалеко и не мога да участвам в протеста на приятели и съмишленици тази сутрин на Орловия мост, а и защото нямам и една дума за променяне  в писаното преди почти 3 години, повтарям своето "приветствие" към пратеника на империята на злото от януари 2008 г.

© Милен Радев

Потънала под снежни преспи и забулена в мъгла България посреща гост, пред чиито ледени обятия бледнеят и най-мразовите капризи на зимата.

В София за откриване на т.н. «Година на Русия» пристига човекът, който за 8 години погреба всяка надежда за либерализирането на Русия и разруши основите на политическия живот там. Под президентството на Владимир Путин Чечения бе превърната в пустиня, а жителите й

Захари Стоянов за "освободителката"

"Русия, нашата фатална освободителка, покровителка, славянската, братската, християнската и великата Русия, с която сме една вяра и една кръв!

Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка!

Аман, бей, аман! Лошо нещо било московлука… То не прилича ни на даалии, ни на кърджалии, ни на фанариоти!

<...>

Царуванието на нагайката, монголското иго, татарщината и крепостното право може би да са едни от най-силните фактори, които са направили от руските държавни мъже зверове и идиоти.

От друга страна пък, твърде е обяснимо тяхното подло поведение, защото хората искат да ни направят московци, прочее, правят ни всичките злини и пакости, които може да измисли развратният човек. Но и това е недоволно.

Малко ли други държави има, които също така се стремят да владеят над чужди земи и народи. Между това, ние не виждаме тая подлост в техните стремления, тия адски и гнусни средства, каквито руската дипломация употребява над България..."

Захари Стоянов

---

Щурци & Co. - Калхозная наздравица...

© Милен Радев

Преди месец, два форумите и Фейсбук се разлюляха от силни вълнения, съмнения, очаквания и колебания - ще приемат ли, няма ли да приемат, ще запокитят ли ордените, връчвани преди тях на формени скотове или...?

Още тогава си позволих да охладя някои неуместни според мен надежди

Между Маракеш и Марк Бранденбург...

Като че ли  фиксацията към гозбите, вкусвани в крехка и млада възраст на домашна и приятелска трапеза се засилва пропорционално на годините.

Поредното доказателство преживях днес. Приседнал в блестящата обедна столова на средно голяма фирма, провесил нос пред салатата от попарени краставици, посипани с тиквено семе и някакво основно азиатско ястие от покълнеци, ме споходи