Българската дипломация в новините на ZDF

Влизането на българска тема в новинарските емисии на един от двата големи обществено-правни ТВ-канала в Германия не е от най-честите явления. Това се случи на 8 март тази година и то със солиден сюжет - почти 3 минути в централната следобедна емисия „heute in europa“ (Днес в Европа) на ZDF.

Естествено, не бях успял да видя материала на живо, но слуховете за нещо необичайно и дори драматично бързо ме достигнаха и накараха да се почудя в отчаяние как да открия текст или образ от предаването.

Червено-кафяво-зелената ос или как Волен стъпва на световната арена

Във връзка с актуалните изстъпления на видимо неволния Волен ми хрумна да препечатам тази статия от 2006 г. Май тя има какво да ни каже и днес...

Започвам с нещо, по което съм категоричен:

Ердоган в Германия: Не на „асимилацията“, да на турската идентичност

Милен Радев, за бр. 10 на в-к СЕДЕМ

Седмица след гостуването на турския премиер Ердоган в Германия вълнението, което той предизвика с триумфалната си поява в Дюселдорфската конгресна зала продължава да люшка политици и граждани.

За втори път след 2008 година Ердоган се

Празнувай, Троянски коньо!

© Милен Радев

Умилително и дружно, в реалния и виртуалния свят, наши сънародници си честитят днес някакъв национален празник.

Един през друг иначе уж прозорливи и информирани Фейсбук-„приятели“, благодарят кой на загиналите в битките с османлийската армия опълченци, кой на „братята руси“. Други отлагат по някой челобитен поклон направо на „Матушката“, на „Дядо Иван“, че даже и на въшлясалия солдатин от Червената армия, смазал с кирзовия си сапог българската независимост през 1944 г.

За опълченците спор не може да има. Както не може да има спор и за всички онези именити и безименни работници от Мизия, Тракия и Македония, които оставиха през годините

Молитва за отърваване от Русия

© Милен Радев

Господи, Ти си във всяко пясъчно зърно, в Теб е всичко, което съществува, Ти създаваш и рушиш светове и вселени.

Отче наш, Ти който си навсякъде, Ти, чиито синове и дъщери сме всички ние под земното небе, да бъде

И Берлинале 2011 влезе в архивите

Субективна равносметка

© Милен Радев

Няма Берлинале досега, което на десетия си ден да не е затваряло врати и спускало кепенци. Тази съдба не бе спестена и на 61-вото издание на фестивала. Но поне ще има с какво да се запомни неговият финал: с нечуваното и невиждано досега струпване на всички големи призове върху едно заглавие - филма „Надер и Симин“.

Журито под председателството на величествената

Добре дошли на Земята

Субективни репортажи III

© Милен Радев

Както обещах последния път, продължавам разказа си за някои от направилите ми впечатление филми от конкурсната програма на Берлинале 2011.

Дължа преди това обаче на интересуващите се кратко обяснение за обичайния график на фестивала и за свързаните с него закъснения

Малки разкази за големи филми

Субективни репортажи II

© Милен Радев

На кинофестивал като берлинския е късметлия, който успее да „програмира“ посещенията си в Берлинале-паласт така, че да си спести тягостните, прекарани в терзания заради загубеното време прожекции от „пълнежа“ на конкурса - онези, селекционирани от политическо-коректни или фестивално-стратегически съображения.

Берлинале по време на революции и климатични катастрофи

Утре се открива 61-ият Берлински филмов фестивал

© Милен Радев

Зимата пак се стяга за път и пак Берлинале хлопа на Бранденбургската порта. Все по-шеметната скорост, с която се завъртат Берлинале след Берлинале не може да не е свързана с надвисналата над всички ни климатична катастрофа. Хипотезата звучи според мен не по-малко убедителна от

Монументални вълнения в Източна Европа

© Милен Радев

Благодаря на Иво Инджев, че ми напомни завчера този ми позабравен текст от 2007. Както някои може да са забелязали, напоследък по различни причини предпочитам да ровя из старите архиви, отколкото да допринасям за създаване на нови.

Срещата с тези събития и мисли отпреди 4 години пак ме кара да осъзная тяхната актуалност и продължаващото ни тъпчене на място. Това не може да не буди печал и ярост.

На кръгла маса с умерени фанатици

Гидеон Бесс



Германия е световен шампион по експорт. Това може и да не важи вече за бизнеса, но е вярно с пълна сила в областта на раздаването на добри съвети. Почти няма терористична организация по света, която да е пощадена от германски оферти за „конструктивни разговори“. В някои афганистански племенни региони страхът от поредната кръгла маса бил, казват,  по-голям от страха от американските безпилотни ракети. Днешната германска рецепта гласи, всеки конфликт да се разрешава на масата на преговорите, на безкрайни конференции всеки фанатик да бъде омотаван в дебати до премаляване.

При това за глезотии няма място: без възражения, пък ако ще и да са от най-аргументираните, всеки трябва да

За шкембетата и хората

Посещавам онзи ден любимата ми шкембеджийница в берлинския квартал Нойкьолн (Йени Колон).
Мерхаба, мерхаба, насълсън, ийим, бир ишкембе чорбасъ, буйрум, аби Милан...

Сядам, отлагам капата и си разхлабвам пояса...

Разговаряме се с любезните стопани Юсеин и Хасан. Е, хелбете, казвам, сега и в Египет белки изгрява свободата, ще падне черпня!

Те ме гледат умислено.

Я свобода, я нещо съвсем друго, отвръща мустакатият шегаджия Юсеин. Хич не знаете вие, продължава той, какво нещо са туй Мюсюлманските братя. Втори Иран израства пред очите ни...

Приседна ми даже легендарното Юсеиново шкембе, ей Богу!

Човекът – опозиция

80 г. от рождението на Стефан Маринов – българският отговор на безвремието

„...замислям се над карнавала, в който е въвлечен целият народ. Всеки прекрасно знае, че животът, който живее, е един долен маскарад, но на никой и през ум не му минава мисълта да се изправи и да каже: „Живков, я не се правете на шантав!“

Стефан Маринов, 1982 г.

---

© Милен Радев

Всред зеещата празнота в полето на неприкритото, изобличително дръзко художествено противопоставяне на комунистическия режим стои съвсем самотно една оригинална фигура.

Пред нас, късните съзерцатели, тя блещука и прелива, приемайки черти от образа ту на Гаргантюа, ту на Швейк, ту на Иван Чонкин, ту на вечния борец за правото на слабия Дон Кихот де ла Манча.

Дванайсет Путински...

Андрей Пионтковски

Преди дванайсет години на потресената от взривовете в Москва, Волгодонск и от "ученията" в Рязан страна й бе представен един невзрачен чиновник в ролята на неин Спасител.

Женската душа на Русия доверчиво прислони глава на рамото на мутрясалия дрезденски майор, който й обеща да „свети маслото даже в кенефа“ на всички нейни врагове.

Грижливите ръце на най-изтъкнатите мерзавци, отживели си на воля през 90-те, разните там волошини и абрамовичи, юмашеви и березовски, внимателно го въведоха в кремълските покои. И той така яростно се заклещи из тях, че май както изглежда никога няма да може да бъде измъкнат.

Бигорският монастир Св. Иван Предтеча - един албум

Милен Радев

Албумът е с размери 19 х 14 см и се състои от отделни листове, свързани с панделка. На корицата е изписано името на фотографа Г. Трайчевъ - София.

Доколкото знам той е бил фотограф на Археологическия музей и е съпровождал една от експедициите на проф. Филов в Македония по време на нейното освобождение през Европейската война.

Както казва заглавието снимките са от монастира Св. Иван (Йоан, Йован) Бигорски и от околностите му - Галичник и Битуша. В по-широк смисъл става дума за Дебърския край, един от най-западните региони на заселване на българи.

Подарен ми е от г-н Асен Чилингиров, познаващ произхода ми от тези крайща. Благодаря му и тук за ценния подарък.

---

[nggallery id=10]

---