
Някой може да е забелязал, че доста дистанцирано се отнасям към така възхитилата всички акция по "отчуждаване" паметника на агресора в София.
Чета статии в "прогресивни" уж издания, от читави уж хора и вече прозирам през културологично-възвисените анализи крайната цел: паметникът да не се събаря, а да си остане като модерно накичено произведение - "в крак с времето".
Няма да спра да повтарям: този паметник - сив, шарен или пембян - трябва да се събори, затрие и заличи, а на мястото му трябва да се танцува!