Милен РадевСпомних си тези дни едно от редките - поради специфичния, пръснат по света, състав на този орган - заседания на редакционния съвет на междувременно
о Бозе почившото и незабравимо издание „
Анти“.
Беше пролетта на 2008 година.
По някакъв повод, посред пренията, сърцето и душата (и по съвместителство - издател) на вестника
Васил Станилов обърна много настойчиво внимание върху една статия на проф.
Александър Балабанов * от 1942 г. Заглавието й - „
Слепите граматици“. Стопанинът-уредник на „Анти“ дори я зачете красноречиво на глас.