Двойна трагедия

© Милен Радев
„Във всички познати ни от миналото общества злото е възприемано като самостоятелна сила. Древни митове разказват как то възниква в света, легендите на народите описват многообразните форми, под които то се проявява, религиите ни предупреждават за неговата съблазнителна сила. Фундаменталните цивилизационни традиции приемат за даденост съзнанието, че способността да вършиш зло е в основата на свободата на човека, която го отличава от животното и че в края на краищата злото си остава една загадка, „неразбираема фактичност“ по Киркегор. Навярно никога досега не е съществувала цяла култура - както нашата днес – която да възприема злото

Материал за размишление

"Злото е постоянен спътник на човешката история. То не се поддава на лечение, на превъзпитание или на финансово изкореняване. То е трагичното условие на човешката свобода и може да се премахне само ако бъде премахнат човекът.

Страшна е мощта на злото. Не само защото може да предизвика парализиращ страх, но и защото злото има прелъстителна сила. То прекъсва монотонността на всекидневието, прави живота интензивен и обещава освобождаване от ограничения и задръжки.

Квадратурата на квадригата

© Милен Радев

Символът на Берлин - Бранденбургската арка - заедно с коронясващата я четворна колесница, квадригата - има дълголетна и бурна история. Едно от силно травмиралите столичани събития в по-далечното минало е плячкосването на квадригата от корсиканеца Наполеоне Буонапарте.

Светът на Албер Кан

Милен Радев

Последните два месеца в НХГ бяха показани около 90 т.н. автохрома - големи цветни отпечатъци от стъклените плаки (9 х 12), заснети през 1911 - 1913 г. от екипи, оборудвани от французкия банкер, меценат и хуманист Албер Кан.

Той изпраща своите фотографи и оператори буквално по целия свят, снабдени с тази най-авангардна за времето си първа фототехнология за запечатване на цветни изображения. Немалка част от снимките са и от Балканите, в

Зомбита, върколаци, порнографи...

Спонтанно решение ме накара да се покатеря върху монументалното чудовище в Княжеската градина.

Поразходих се между краката и телесата на фигурите, балансирайки ги огледах от всички страни.

За пръв път усетих каква сбирщина от зомбита, върколаци и порнграфски чучела продължават да излагат и да защитават комунистите в центъра на една европейска столица.

Част от запечатаните впечатления предлагам в този албум. Да се гледат една по една - члед кликване на клавиша Read More

Благодаря на приятеля Венц Веселинов за музикалната идея. Благодаря на Daniel Lanois за големия му саундтрек към Sling Blade. Както и за много друго!

София, паметник на окупаторската армия, 13 юли 2011

[caption id="" align="alignleft" width="150" caption="Върколак"][/caption]

[caption id="" align="alignleft" width="150" caption="Зомби, състояние I"][/caption]

[caption id="" align="alignleft" width="150" caption="-"][/caption]

Зомбита, върколаци, порнографи...

---

Паметник на съветското робство...

 

Спонтанно решение ме накара да се покатеря върху монументалното чудовище в Княжеската градина, издигнато в чест на съветското робство.

Поразходих се между краката и телесата на фигурите, балансирайки ги огледах от всички страни.

Свидетел от бездната - 2 ч.

Жак Роси и чудото на спасената памет

---

© Милен Радев

(началото на този текст - тук)

До пенсионирането си през 1977 г. Жак Роси преподава френски език и литература във Варшавския университет. Едва тук той започва работа над събираните с години дума по дума от хиляди сълагерници разкази за задгробния сякаш живот на системата ГУЛАГ. Запазени само в паметта му, тъй като се страхува да записва и ред от опасните свидетелски показания, сега те се шифроват на миниатюрни картончета, стават основата за гигантския труд на Роси – двутомния Справочник по ГУЛАГ.

Свидетел от бездната - 1 ч.

Жак Роси и чудото на спасената памет

---

© Милен Радев

Навършиха се 7 години от смъртта на Жак Роси. На 30 юни 2004 г. в Париж, в приют за престарели, обгрижен от полски монахини, почива на 92 години един забележителен човек - бивш коминтерновски конспиратор, десетилетен обитател на архипелага ГУЛАГ, мъченик на комунистическата идея и красноречив изобличител на нейната десетилетна практика.

Признавам, че до не много отдавна на мен – нефранкофона – името Жак Роси ми бе само бегло познато.

Да си навлечем Путинската ярост

© Милен Радев

В Русия пак се разрази „спонтанен“ изблик на патриотична сласт около 70-тата годишнина от изпреварващото нападение на единия масов убиец-дегенерат на ХХ век над другия.

Това се оказа добър повод за нови агресивно-заплашителни изказвания на решаващи политически фактори в тази северна, тежко самоконтузена от своята история, страна.

Найден Геров - един от пионерите на Петата колона

Милен Радев

В списъка на Петата колона на Москва, възмутила се онзи ден гръмогласно из медиите поради вапцването на софийското плашило (паметника на Съветския окупатор), покрай СБЖ, СБП, СФД и САБ срещнах и някакво си дружество "Найден Геров".

Carthago delenda est - Паметникът трябва да се събори!

Милен Радев

Някой може да е забелязал, че доста дистанцирано се отнасям към така възхитилата всички акция по "отчуждаване" паметника на агресора в София.

Чета статии в "прогресивни" уж издания, от читави уж хора и вече прозирам през културологично-възвисените анализи крайната цел: паметникът да не се събаря, а да си остане като модерно накичено произведение - "в крак с времето".

Няма да спра да повтарям: този паметник - сив, шарен или пембян - трябва да се събори, затрие и заличи, а на мястото му трябва да се танцува!

Освободители ли?!

Милен Радев

На 88 години в Бостън, Масачузетс почина Елена Бонер, общественичка, правозащитница, вдовицата на Андрей Сахаров.

Тя неуморно защитава правата на човека, осъжда руската агресия срещу Чечения и Грузия, активно подкрепя опозицията срещу днешния кремълски режим. След смъртта на академик Сахаров Елена Бонер възглави просветния и правозащитен фонд на негово име. През 2010 г. тя първа подписа обръщението на руската опозиция "Путин трябва да си ходи".

Низкопоклонничество - минало и настояще

Тези дни КомДос публикува поредния списък с някои повече или по-малко известни имена от българския културен и научен живот, свързани с комунистическата Държавна сигурност преди 1989 г.

Очевидно е, че аз ще съм последният, който може да си позволи да дава оценки или да коментира с осъдителен тон агентурното минало, моралната или политическата страна на прегрешенията през онези

Авторско четене на "Сквозь прощальные слезы"

Милен Радев

Изпълних нощес своя мечта, носена от десетилетия и все отлагана поради липса на технически възможности и време.

През 1987 г. успях през воя на руските заглушители на територията на тогавашното ГДР да запиша по време на нощно повторение по радио Свобода, авторското четене на поемата "Сквозь прощальные слезы" от поета Тимур Кибиров. От тогава насам той стана за мен най-близката поетична фигура в рускоезичното културно пространство.

"Сквозь прощальные слезы" - Тимур Кибиров

Тук се намира видеоклипът с авторското четене на самия Тимур Кибиров, записано от вълните на Радио Свобода в далечната 1987 г.