Да си навлечем Путинската ярост

© Милен Радев

В Русия пак се разрази „спонтанен“ изблик на патриотична сласт около 70-тата годишнина от изпреварващото нападение на единия масов убиец-дегенерат на ХХ век над другия.

Това се оказа добър повод за нови агресивно-заплашителни изказвания на решаващи политически фактори в тази северна, тежко самоконтузена от своята история, страна.

Найден Геров - един от пионерите на Петата колона

Милен Радев

В списъка на Петата колона на Москва, възмутила се онзи ден гръмогласно из медиите поради вапцването на софийското плашило (паметника на Съветския окупатор), покрай СБЖ, СБП, СФД и САБ срещнах и някакво си дружество "Найден Геров".

Carthago delenda est - Паметникът трябва да се събори!

Милен Радев

Някой може да е забелязал, че доста дистанцирано се отнасям към така възхитилата всички акция по "отчуждаване" паметника на агресора в София.

Чета статии в "прогресивни" уж издания, от читави уж хора и вече прозирам през културологично-възвисените анализи крайната цел: паметникът да не се събаря, а да си остане като модерно накичено произведение - "в крак с времето".

Няма да спра да повтарям: този паметник - сив, шарен или пембян - трябва да се събори, затрие и заличи, а на мястото му трябва да се танцува!

Освободители ли?!

Милен Радев

На 88 години в Бостън, Масачузетс почина Елена Бонер, общественичка, правозащитница, вдовицата на Андрей Сахаров.

Тя неуморно защитава правата на човека, осъжда руската агресия срещу Чечения и Грузия, активно подкрепя опозицията срещу днешния кремълски режим. След смъртта на академик Сахаров Елена Бонер възглави просветния и правозащитен фонд на негово име. През 2010 г. тя първа подписа обръщението на руската опозиция "Путин трябва да си ходи".

Низкопоклонничество - минало и настояще

Тези дни КомДос публикува поредния списък с някои повече или по-малко известни имена от българския културен и научен живот, свързани с комунистическата Държавна сигурност преди 1989 г.

Очевидно е, че аз ще съм последният, който може да си позволи да дава оценки или да коментира с осъдителен тон агентурното минало, моралната или политическата страна на прегрешенията през онези

Авторско четене на "Сквозь прощальные слезы"

Милен Радев

Изпълних нощес своя мечта, носена от десетилетия и все отлагана поради липса на технически възможности и време.

През 1987 г. успях през воя на руските заглушители на територията на тогавашното ГДР да запиша по време на нощно повторение по радио Свобода, авторското четене на поемата "Сквозь прощальные слезы" от поета Тимур Кибиров. От тогава насам той стана за мен най-близката поетична фигура в рускоезичното културно пространство.

"Сквозь прощальные слезы" - Тимур Кибиров

Тук се намира видеоклипът с авторското четене на самия Тимур Кибиров, записано от вълните на Радио Свобода в далечната 1987 г.

Дина Верни - "Ванинский порт"

Милен Радев

Отдавна ме е преследвало усещането, че познавам Колима не само от книгите и разказите на Варлам Шаламов, а някак по-отблизо.

След като чух за пръв път и преживях потресен преди време "Ванинский порт" на Дина Верни, разбрах вече без

Дина Верни - свидетелка на столетието...

Милен Радев

Неотдавна попаднах на интервю за филма на Александър Фрумин "Русский шансон в Париже" на легендарната галеристка, артистична муза и музикантка Дина Верни. Записът е от 2008 г.

Дина Яковлевна напусна този свят година по-късно.

Една забележителна и незабравима жена, която според мен с пълно право може да бъде наречена свидетелка на

"Руският шансон в Париж"

Милен Радев

Попадна ми този документален филм-импресия за руския шансон, за руската емигрантска музикална култура в Париж на Александър Фрумин от 2009 г.

Основно действащо лице във филма е българският емигрантски музикант, композитор, аранжьор и продуцент Константин Казански, на когото както се оказва, дължим почти всички

Taize-службите и истинската духовност

Милен Радев

Писал съм и публикувал и по-рано текстове за духовната общност Taize, основана от убития през 2008 г. от една умопомрачена жена свещеник Роже Шютц във Франция.

Веднъж на месец и в Берлинската евангелска катедрала се провеждат служби и общи песнопения по примера на Taize.

На тези вечери изключително красивата

Секретно разследване на Де зората

Милен Радев

Още на 24 юли 2008 г. (само дни след залавянето и предаването в Хага на масовия престъпник Караджич), форум "Де зората" публикува два кадъра, отнасящи се до о.з. генерал Ратко Младич, получени поверително от наш кореспондент. По онова време бе възможно единствено да се каже, че снимките са от кланица на селската трудово-производителна кооперация "Братство и jединство" в района на Алексиновац, но всички останали детайли трябваше да бъдат спестени заради сигурността на нашия източник. Тогава Де зората писа:

От лекцията на Мартина Балева

Милен Радев

На 19 май 2011 в Хумболдтовия университет в Берлин бе изнесена лекция на Мартина Балева под обявеното заглавие:

Изкуство и национализъм на Балканите
Примерът с България

Телевизия СКАТ излъчи тези дни невежо и просташко коментарно предаване с видеоматериал от лекцията. Манипулативно бяха предадени части от тезите на Мартина Балева, неточно преведени на български. На няколко места обобщението не отговаряше нито на същността на нейното

Няколко нужни (или ненужни) забележки

Милен Радев

Заради някои оставени коментари под последните ми два материала на „Баташката тема“ тук в блога „Де зората“ и във връзка с днешните зулуми на московски агенти около софийската джамия искам да фиксирам тук някои за мен очевидни постулати:

- изучаването на нашето минало, търсенето на историческата истина, душевната ангажираност със заветите на големите ни фигури от миналото, работили пожертвувателно според завета „Своето не даваме и чуждото не щем“ няма нищо общо с примерите на дивашка предвзетост, с враждебност и омраза, камо ли с насилие към днес живеещи редом с нас наши братя, мюсюлмани – турци или

«Забравеният» Батак

Из спомените на един македонски революционер

© Милен Радев

При всяко посещение на Скопйе бързам да посетя книжарницата «Култура» на площад Македония, точно срещу Стария каменен мост. През последните години там все се намира по нещо ценно за исторически и книжовно заинтересувания гост.

Появяват се, макар и единично, фототипни или «преводни» издания на оригинални документи от българското минало на днешната република Македония, на научни свидетелства или спомени на участници във възрожденската и революционна епоха.

Вярно, че изданията са снабдени с «македонистки» коректни уводи, придружени са с витиевати увъртания, опитващи се да обясняват